Дървен философ

Умни и не толкова умни мисли.

Истинския приятел е този който поема ръката ти,но и сърцето ти успокоява.
Рядко мислим за това което имаме,но винаги за това,което ни липсва.
Не плачи защото е минало,радвай се защото въобще се е случило.
Колкото повече планираш нещата,толкова по често те среща случайността.
Всичко,което се случва,се случва с точно определена причина.
Не се напрягай толкова,защото най хубавите неща се случват,когато най малко ги очакваш.
Най големите постижения,не са най шумните,а най тихите.
Най трудно учи в живота човек,кои мостове да ползва и кои да разруши.
Всеки вижда как изглеждаш,но малко чувстват какъв си.
Който иска нещо,което не е имал никога,трябва да направи неща,които не е правил никога.
Може би господ иска в твоя живот да опознаеш много фалшиви хора,така,че когато срещнеш истинският,да можеш да го оцениш и да си благодарен за това.
Дай на едно нещо име и то ще стане реалност.
Любовта не се състои в това,двама души да се гледат един друг,а да гледат в една и съща посока.
Живота е рисуване без гума за триене.
П.П. Източника е : Опасно Сладка - Моята Любов !

Никога не се опитвай да разбереш всичко - някои неща не са от значение.

Никога не прикривай чувствата си.Когато си щастлив - отдай им се, когато не си - преживей ги.

Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по-добри - ще се изненадаш от резултатите.

Никога не се страхувай от бъдещето - живей за деня.

Никога не се чувствай виновен за миналото - каквото е станало е станало. Учи се от всички грешки, които си направила.

Никога не се чувствай сама - винаги за теб ще има някой, който ще ти подаде ръка…

Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата за които мечтаеш - не спирай да мечтаеш.

Никога не е толкова трудно, колкото изглежда.

Никога не спирай да обичаш,

Никога не спирай да вярваш,

никога не спирай да следваш мечтите си

и

Никога не се отказвай!!!

Никога не казвай никога .

Тук, както и при истината всеки си има свое разбиране за добро и зло. Ако група хора се обособят в една организация с общи интереси, много скоро те намират общ език и постигат споразумение, какво за тях е добро и какво е зло. Ако всеки остане на своите разбирания и не направи необходимия компромис, то групата се разпада, независимо, от желанието за съвместна работа. По тази причина смятам, че е много важно за хората, които се стремят към хармонично съвместно съществуване, да имат единни понятия.
Добро е всичко, което спомага за изграждането и поддържането на всеобщото единство. Зло е всичко, което руши това единство или пречи на неговото съществуване. Една такава перспектива за ценностна система, обикновено стряска на пръв поглед - всеки чувства заплаха за собствената си индивидуалност и правото на свободен избор. Този страх се поражда от илюзията, че някой може да живее отделно от другите хора. А илюзията е следствие липсата на знания за многомерното пространство и процесите на взаимодействие, които обуславят съществуването на всичко. От друга страна, има натрупани предразсъдъци, че е възможно да съществува някакво хармонично единство, изградено чрез насилие. Правото на свободен избор е един от основните закони във Вселената и ако нещо може да съществува трайно, то е само на базата на съзнателно и доброволно направен избор, на взаимна търпимост и любов. Всичко съществуващо престава да съществува, ако в него липсва някой от тези елементи - колкото е по-голяма липсата, толкова е по-краткотрайно съществуването на тази относително самостоятелна цялост. Разрушението е до това ниво, до което се възстановяват посочените принципи.
Следвайки горната логика, прави впечатление, че най-големият източник на зло между хората е човешкият егоизъм. Това човешко качество е основният източник на дисхармония в нисшите светове. Хармонията в световете обуславя равномерното разпределение на благата. Но човешкият егоизъм нарушава това разпределение и създава всички конфликти на Земята. Поради всеобщата взаимозависимост, всяко действие пораждащо дисхармония (зло) предизвиква следствие. В повечето случаи, следствието не е в резултат на отмъстителност, а е обикновен физически закон - автокорекция на дисхармонията. От масово усвоените от човека енергии, мислите имат най-голям енергиен потенциал. Но тъй като в повечето случаи, не се наблюдават пораженията нанесени от недобронамерени мисли, хората са си изградили илюзията, че мислите им са си само за тях и не засягат никого. А когато се сблъскат с последиците им, в най-добрия случай ги обявяват за случайност, а обичайно се чувстват жертви на нечия зла воля. Тази илюзия пречи на всеки да коригира поведението си. Затова се опитвам доколкото е възможно да внеса повече яснота по въпроса.
В този смисъл, зло е гордостта - противопоставя индивидите един на друг, като същевременно силно ограничава възможните компромиси. Зло е злословието - тиражира злото. Зло е всяко деление и противопоставяне хората по расов, религиозен, полов, национален, професионален или по какъвто и да е друг признак. Много хора ще ми възразят, че това са обективно съществуващи дадености, които не могат да се избегнат. Да, действително, ако разглеждаме живота като еднократно епизодично събитие. На ако се избавим от тази илюзия и най-после осъзнаем, че животът е вечен и настоящото ни съществуване е епизод от една безкрайна поредица, тогава нещата придобиват съвсем друг смисъл. Никой не може достатъчно обективно да прецени истинската стойност на даден индивид. Настоящият живот е само една роля, която всеки усвоява, с цел да извърши определени промени в себе си. Нито по интелигентността, нито по външния вид, нито по положението в обществото или постиженията в някаква област може да се получи обективна представа за нивото на развитие на една душа. В повечето случаи, недоразвитите хора, постигнали тавана на своите възможности, гледат с презрение на много по-стари в духовно отношение хора, чиято задача не е да разгърнат своите възможности, а да отработят и усъвършенстват качества в обикновеното ежедневие. По тези причини моят съвет е: избягвайте да преценявате хората, отнасяйте се с всички еднакво доброжелателно.
Зло е насилието от всякакъв вид, дори когато смятате, че го правите за нечие добро. Насилието никога не може да роди добро, то лишава от основно право - правото и задължението на свободен и доброволен избор. Дори когато постигнете целта си и успеете да наложите доброто, което сте си поставили за цел, вие сте направили много по-голямо зло като сте внушили, че насилието е нещо нормално, нещо положително. Много е трудно да предвидите в какво ще се изроди това внушение - дори диктаторите налагат диктатурата, защото смятат своето "добро" по-добро от всички останали.
Зло е нереалистичната представа за действителността - огромният брой илюзии изолират все повече и повече всеки човек. Особено вредна е нереалната самооценка. Илюзорното самонадценяване или комплексите за малоценност еднакво възпрепятстват осъзнаването на грешките и възможността за тяхното своевременно отстраняване. Казано е: "По лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Царството Божие" - не се заблуждавайте, че става въпрос само за материални богатства. Всичко, което има висока стойност за вас - емоционални преживявания, знания, духовни и естетически постижения, са вашите богатства, които ви карат ревностно да ги защитавате и ви противопоставят на другите, които не ги ценят като вас. Високото мнение за себе си винаги създава предпоставка да се гледа на хората като нисшестоящи, да се критикуват и осъждат, а това създава атмосфера на взаимно недоверие и дисхармония в междуличностните отношения. Зло е несъобразяването с хода на времето, променливостта на истините и тяхната относителност.
Постоянно срещана илюзия е, че е възможно злото да бъде избягвано. Хората се опитват да избягват всичко подозрително, живеейки в страх, благодарение на който стават още по-лесни жертви. Всичко това е отново резултат на нереалната самооценка, надценяването на собствените положителни качества и подценяването на недостатъците. Така всеки смята себе си почти за ангел, а всички останали за дяволи. Решаването на този проблем е доста трудно, защото при неразвито философско (абстрактно) мислене е невъзможно да се приемат такива твърдения като: злото е най-добрият учител или за да можеш да се справиш със злото не трябва да бягаш от него, а да го гледаш в очите, за да можеш да изучиш неговите силни и слаби страни. Именно тези идеи раждат твърденията, че злото трябва да се посреща с радост - радостта от новия урок - нали това е смисълът на нашето съществуване. Но повечето хора определят смисъла на съществуването си в съвсем други посоки и учението за тях се превръща в досадно задължение.
Често пъти хората приемат правото на свободен избор като слободия, да правят всичко, което им скимне. Никой не иска да се съобразява с факта, че повечето прищевки са външни внушения, а останалите са в резултат на собствената ценностна система (собствените недостатъци) - поредната илюзия, че вашите мисли са само ваши. Всеобщото единство, подредеността на битието и законите, които осигуряват това, не допускат в хармонична среда да проникне източник на дисхармония - човек, който няма да се съобразява с околните и правилата на хармонично съжителство. По тази причина хората не могат да осъзнаят други светове освен материалния. След като съзнанието е енергиен диспечер, осъзнаването на един по-висш свят е проникване в него с всички следващи от това последствия. Само за действително доказалия, че трайно е приел и винаги се съобразява с правилата на хармоничното съществуване е възможно постоянното и без посредници осъзнаване на по-фините светове. Всеобщото единство е невъзможно без единоначалието, без действителното, а не илюзорно смирение пред Висшата воля и закони. Смирението е осъзнаването на безкрайната незначителност на личния Аз, в сравнение с Всеобщия организъм и докато всеки смята себе си за по-голяма ценност от всичко останало е невъзможно единението и ползването на всеобщите (неограничени) блага. Затова приемете и запомнете завинаги: всеобщите интереси са много по-важни от собствените. Това е пътят за преодоляване на злото и всички страдания са резултат от вашия принос към дисхармонията.
"Обичайте враговете си!", "Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата." Това не са призиви да развиете мазохизъм. Това е единственият път, единственият способ да бъде прекъсната веригата причина - следствие. Отговаряйки на злото със зло, само умножавате злото. Илюзия е, че наказвайки злото можете да го намалите. Моля ви, преодолейте страховете си и опитайте с добро, дори това първоначално да са само добри мисли. Никога не забравяйте, че никой не е съвършен на този свят, вие също

Това е от "Философия на ежедневието" - http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=13

Защо добрите момичета се влюбват в лоши момчета?
Доброто момче обича да се облича добре, да изглежда като спретнат джентълмен. Но като че ли зад тази фасада, то се опитва да скрие нещо. На него му липсва увереност и то я компенсира с изряден външен вид. Уверените в себе си мъже се чувстват добре във всякакъв вид облекло - спортно, в костюм, с джинси. Те изглеждат привлекателно във всякакъв вид дреха. И на тях не им трябва да доказват на другите каквото и да било. Те вече са доказали всичко на себе си. Добрите момчета се страхуват да вземат решения. Те очакват ти да решиш къде да отидете на вечеря. И то не защото ценят мнението ти, а просто се опитват да ти прехвърлят всякаква отговорност. Лошите момчета може и да сбъркат, да те обидят, но знаят какво искат и не биха се скрили зад твоето решение, прехвърляйки ти евентуална вина или отговорност.

Има още нещо, което трябва да се спомене. Добрите момчета искат да са с теб, когато си в добро настроение. Те притежават свойството да се абстрахират, когато възникнат някакви неприятности и скачат в друга тема или си измислят причина да си тръгнат без дори да си предложат помощта. Какво е това? Просто добрите момчета не се натоварват с чуждите проблеми. Няма никаква гаранция, че лошото момче ще ти помогне. Но вероятността е голяма, защото той обича да се чувства като герой.

Друга причина, поставяща "в немилост" добрите е фактът, че те попадат много лесно под чуждо влияние - на мама, на баба, на татко... И дори да те харесва достатъчно, ти никога не можеш да бъдеш сигурна и да разчиташ на такъв мъж, защото ако не си любимка на цялата рода, често ще си пренебрегвана. Как стои въпроса с лошото момче - нищо по-различно, само дето той ще те обича и ще е с теб, въпреки мнението на останалите. На него му харесват по-трудните пътища.

Добрите момчета никога с никого не спорят! Те са свикнали да си премълчават, когато нещо ги смущава само и само да избегнат разправията. Те си спомнят колко тежко им е било в детството. Даже са искали да се запишат на бокс, за да придобият смелост, но мама ги е записала на музикално училище вместо това. Опозицията (лошото момче) от своя страна е свикнала да говори в прав текст, каквото мисли. Той не се бои от спора, от скандала, от боя. Той иска да бъде различен, да бъде забележим и уважаван с цената на всичко.

Доброто момче обича реда. Животът му е подреден, организиран - с една дума предрешен и скучен. Той следва правилата и със своето перфектно възпитание е изключително вежлив и културен. Той ще стои пред вратата ти като кученце и ще чака да му отвориш или ще пее под прозореца ти, докато не ти се прииска да онемее. Лошият герой ще дойде при теб и ако не му отвориш, ще влезе през прозореца. Още по-интересно! Той ще изникне ей така от нищото и ще те накара да си глътнеш езика, защото умее да разпали фантазията ти, да те в луди.

Добрите момчета обичат да възпитават и да те карат да се променяш. Те четат много и се чувстват длъжни непрекъснато да дават акъл и да те информират за новата информация. Любимото им занимание е да мислят за бъдещето. Има шанс и ти да присъстваш в неговите планове. Той живее за утрешния ден, а ти се интересуваш от настоящия момент - днес и сега. Затова и те привлича лошото момче, което действа импулсивно, на момента. Той прави бъдещето сега, греши и действа, отново греши и пак действа. Това прилича повече на живот!

Добрите момчета презират лошите момчета, но тайно, защото знаят, че не умеят да спорят и да се защитават като тях. Лошите момчета от своя страна просто ги игнорират, те не ги считат за съперници, защото знаят кого всъщност искат момичетата.

А това е от "Блогът на Силвия" - http://www.sibir.bg/blog/sexxidama/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=71902

Три ситуации, в които трябва да се замислиш
Когато трябва да избираш...
Как ще изживееш първата си любов зависи единствено от теб и човека, когото обичаш. Най-важни са две неща: вслушвайте се в своите чувства и не правете нищо, което някой от вас не би искал. Дори когато човек е влюбен, има граници, които не бива да прекрачва. Такива са например сексуалните контакти, ако си под 14 години. Според законите на нашата страна, сексът и всякакви сексуални действия (пипане, милване на половите органи и т.н.) с деца под 14 годишна възраст се смята за престъпление и се наказва с лишаване от свобода, независимо от това дали детето е било съгласно за тези действия, или – не. Естествено, подобни правила ще ти се струват абсурдни, особено когато ги гледаш през розовите очила на любовта. Ще ти се наложи да живееш със забрани, чиито смисъл ще разбереш едва по-късно. Но не се оставяй някой да те принуждава и убеждава за нещо, което (все още) не искаш или за което не си готов/-а. Особено ако става въпрос за секс. Ако твоят партньор те заплаши, че ще скъса с теб, ако не спиш с него – сложи край на тази връзка. Защото някой, който те притиска и изнудва, не би могъл да има истински чувства и само ще те нарани. Спести си го!

Когато приятелите ти оказват натиск...
Това се случва на всеки. Събирате се с компанията и някой започва да разказва за поредното си сексуално завоевание. Усмихваш се разбиращо и леко притеснено и изведнъж замръзваш, защото някой току-що те е погледнал и ти е задал въпроса: „А ти правил/-а ли си го?“. Ако трябва да си честен/-на, отговорът ще е „Не!“, но ти винаги казваш „Естествено, не ставайте смешни!“. Смешното обаче е, че много от приятелите ти също нямат никакъв опит, но не биха го признали, от страх да не изглеждат „задръстени“. Натискът на групата ви принуждава да състезавате един с друг. Факт е, че никога не се преувеличава толкова, колкото когато момчетата и момичетата разказват за своя сексуален опит. Имай едно на ум и не оставяй другите да ти повлияят.
Между другото, в общия случай момичетата срещат първия си приятел на 13 – 14 години, но правят секс за първи път на около 15 – 16. Много от момчетата също се влюбват на 13 или 14, но почти същият брой изживяват първия сексуален контакт едва на 16. Затова – не се притеснявай. Напълно нормално е на 14, 15 или 16 все още да си нямаш приятел.
Когато родителите се намесят...
Често родителите имат проблем с първото влюбване не синовете или дъщерите си. Обикновено зад това се крие страхът, че ще загубят контрол върху децата си и те ще направят нещо, което ще им навреди – заради любовта ще зарежат училището например. Затова можеш да направиш няколко неща :
- Покажи им, че могат да разчитат на теб!
Това важи за всичките ти действия. Убеди своите родители, че можеш да поемеш отговорност за своя живот. Как? Като държиш на думата си – не пренебрегваш задълженията си в училище например, и се извиняваш тогава, когато сгрешиш. По този начин родителите ти ще почувстват, че могат да ти имат доверие и ще ти оставят повече свобода в любовта.
- Представи им своя любим!
Ако те се противопоставят на твоята любов преди да са видели обекта на чувствата ти, това е добър повод да им го представиш. Защо не го/я поканиш на кафе у вас някой ден? Когато те сами се убедят, че той/тя наистина има сериозни намерения към теб, ще им бъде много по-лесно да приемат вашата връзка.
Да!
Уважавай своите чувства и чувствата на другия!
Дай си достатъчно време, за да го/я спечелиш.
Бъди себе си!
Помогни на родителите си да опознаят човека до теб!
Помни, че първата любов не е последна!
Не!
Не се опитвай да се сравняваш с другите! Всяка любов е различна!
Не притискай партньора – не можеш да накараш никого да се влюби насила!
Не нарушавай личните си граници!
Не се притеснявай от реакцията на околните!

Това пък намерих на http://www.lybimi.com/index.php?option=com_content&task=view&id=304&Itemid=72

Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора. След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът.

Притча. Открих ги добре подредени на "Поучителни истории" - http://bg-klas.hit.bg/istorii_01.html

В едно малко селце в долината станало наводнение. Къщите се пълнели с вода, започнала евакуация. Само селският поп не тръгвал. Усамотил се той в църквата на най-високото място и продължавал да се моли. Идвали хора при него и го канели да се качи в лодките им, той обаче отвръщал:
- Благодаря ви, деца мои, но аз цял живот съм се уповавал на Господа и сега вярвам, че той ще дойде и ще ме спаси.
Цялото село било вече залято от водата, започнали да идват хеликоптери за останалите хора, а попът се качил на камбанарията и продължавал да се моли, отказвайки да се качи и на хеликоптер.
Накрая, хванал се за кръста на купола на камбанарията, отхвърлил предложението и на последната лодка да се качи в нея. И се удавил.
Понеже наистина бил праведен човек, отишъл в Рая. Срещнал там веднъж Господ и с огорчение го попитал:
- Господи, защо така направи – аз цял живот Ти служих вярно, не се отклонявах нито за миг от Твоя път, защо ме остави да се удавя?
- Е, човече, не обвинявай Мен - аз толкова лодки и хеликоптери ти пратих …

Притча. Открих ги добре подредени на "Поучителни истории" - http://bg-klas.hit.bg/istorii_01.html

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества.
Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
- Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брой до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта.
ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво.
БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТЪТ - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

Притча. Открих ги добре подредени на "Поучителни истории" - http://bg-klas.hit.bg/istorii_01.html
Специално тази съм я чела и на доста други места.

Дървен Философ Draconius