Какво е Любов?

На 35 години съм и все още си задавам този въпрос. Случи ми се нещо много... странно в последните няколко месеца и сега съм ужасно объркана. Сигурно ще споделя, но по-нататък. Сега искам да ви питам - какво е Любов? Според вас...

Аз ще копирам една не моя мисъл. Но до голяма степен я подкрепям.

Да обичаш
е да имаш небето и да искаш само едничка звезда,
е да имаш морето и да искаш само едничка капка,
е да имаш света и да искаш само един човек:
ТЕБ!!!

П.П. Любовта.. чувствай я - не се опитвай да я разбереш - няма да успееш !

Любовта е най - общо усещане . Че как да сме сигурни, че съществува щом не може да го пипнем или видим . То е като всички други такива ми ти чувства - ярост, гняв, радост . Да не кажа, че ги обединява по някакъв странен начин .

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни.
Любов !

А е достатъчно дъха ти да спре само веднъж за по - дълго време и да не може да се насладиш на момента .

Любовта е състояние на духа, нито повече нито по-малко

Всичси сме ангели с едно крило, и можем да летим единствено като се прегърнем един друг)

Няма нощ, в която да не си мисля за теб и ден в които да не въздишам по теб.
Какво мога да кажа!? Ще оставя сърцето си да говори: Обичам те!
Аз силно те обичам и сърцето ми за теб тупти, без теб живота ми е скучен, без теб не мога, разбери!
Обичам те толкова много, колкото на брой са песъчинките на плажа!
Животът е един пъзел и ти си парченцето, което ми липсва.
Обичам те с цялата си душа. Радвам се че те срещнах на този свят. Винаги ще бъда до теб.


В любовта е като на война: лесно започва, трудно свършва, невъзможно е да я забравиш!

Имам една мечта и тя е винаги да бъда с ТЕБ !!!


П.П. Любов.. това ли е ?! ))

ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ!

Хм... Май в началото попитах какво вие мислите по въпроса. За цитати и чужди мисли, мнения, литературни произведения и формули любовни можеше да си отворим отделна тема. Даже съм направила и раздел "Любовта и изкуството".

Исках да прочета какво мислите вие относно любовта. С ваши думички и мисли... ;-)

Любовта е хубаво и временно усещане .

Така. Първо бях решила да я опиша с една дума. Като в онази реклама на Nivea, дето върви от сума ти време по всички TV канали ("Красотата е... грижа", "Красотата е... чувство", "Красотата е ... дрън дрън" - и т.н. все в този стил). Обаче и там преди да забият пирона с някоя "мъдрост" накрая има немалко предшестващи обяснения.
И ето какво се получи от диалога между двете сили, борещи се за надмощие в душата ми, по повод определението за любов:
Първата - емоционалната (Е) веднага загря по темата: Любовта е ирационално чувство - неописуемо, необяснимо. Просто обичаш и това е. Не знаеш защо, как и кога се появява, но знаеш, че го има. Усещаш го. Няма логично обяснение за него.
Втората - аналитичната (А) възрази: Разбира се, че има. Сега ще ти обясня и добре, че съм аз, защото без мен ще си съвсем загубена. (Тук Е се подсмихна под мустак и изобрази нещо като "Наистина ли си вярваш?", но се въздържа от коментар).
- И така - продължи А - Любовта е тотална липса на истинкт за самосъхранение.
- Моля?!!!
- Ами да, помисли си само - Когато направиш пълен стриптийз на душата си пред някого, т.е. показал си му всичките си недостатъци и слабости и си станал абсолютно уязвим... С други думи дал си му всички оръжия, с които би могъл да те унищожи, и...
- ... той не го направи? - завърши Е.
- Именно!
- Хмм... Не виждам нищо логично в това. Защо да не се възползва? И щом не го прави, значи ти си абсолютно защитен. За каква липса на инстинкт за самосъхранение ми говориш тогава? А пък и погледнато от страната на другия излиза, че любовта е и закрила. Единият е готов да се жертва, а другият не го позволява.
А: Уф, ама че ме обърка! А и както го каза, стана нещо като в оня виц за садиста и мазохиста, дето мазохистът умолявал: "Бий ме, малтретирай ме...", а садистът отговарял: "Няма пък, няма пък!"
Е: Ама, че си цинична, нали говорехме за любов?
А: Ами то и това е вид любов ... Абе, важното е накрая всички да са доволни и да ти е едно такова готино на душата, та да ти идва да полетиш... (замечтава се).
Е: Ами, хубаво, ама то и Red Bull дава крила
А: Е, значи любовта е Red Bull!!!

Ебаси прозрението! Ако бях написала само това изречение, дали нямаше да е достатъчно?

Аз сигурно нямам правилна преценка все още за това какво е любовта Но според мен и за мен любовта е усещане, не можем да я вкусим или докоснем. Тя се изпитва и не може да се обясни с думи, тя се чувства. Любов значи да си отдаден на един. И този един да е Онзи, Единствения/ Единствената. И когато си с Него/ Нея да се чувстваш на седмото небе, да чувстваш една неописуема радост и вълнение от факта, че е до теб. Любовта е радост, удоволствие от живота. И когато си влюбен сякаш чувствата ти дават криле и можеш да преминеш хиляди километри само и само да си с обекта на твоите чувства. Когато си влюбен оглупяваш, и в главата ти няма друга мисъл освен любимия/ любимата. Когато си влюбен не чувстваш прегради и задръжки и си готов на всичко, само и само да браниш любовта си.
Но любовта не е само радост и розови листенца.. Тя е болка. Невероятна болка.
Боли, когато не си с любимия/ любимата. Да не можеш да си до Него/ Нея. Боли да знаеш, че човека ,когото обичаш, не изпитва същото. Боли да знаеш, че си има друг, когото да обича.. Боли да знаеш, че просто нямаш манс пред този друг.
Боли, когато загубиш любимия човек по един или друг начин. Боли да знаеш, че това, което е имало помежду ви всъщност е една голяма лъжа ..

Мисля, че доста се прострях

Според мен любовта е като Вселената........Толкова голяма и неразбираема.Толкова прекрасна и красива,съществуваща под всякаква форма.Но и във Вселената има черни дупки.Рано или късно всеки попада в такава и все пак излизаш в друго измерение и там те очаква някоя друга Галактика която да те впечатли,и да те притегли към себе си и в миг неразбираем за теб не усещаш как гравитацията е станала толкова силна между вас,че оставяте заедно ЗАВИНАГИ.

Любовта е не това, което си готов да дадеш на любимия човек, а това от което си готов да се откажеш заради него!

За любовта винаги е имало толкова много определения – едни я намират за най-прекрасното чувство на света, за вълшебна и неповторима емоция, а други по-скоро биха се опитали да се предпазят нея, страхувайки се да не бъдат наранени. Всеки е свободен да има каквото си иска мнение, въпреки че тези и двете са малко наивни. Защото любовта е съвкупност и от двете.

Кой не е бил нараняван, но и кой не е наранявал? Затова понякога връщането назад предизвиква неприятни спомени. Но от една неуспешна връзка можем освен болката да си вземем и поука за грешките, които може би и ние самите сме допуснали, за да не ги повтаряме пак.
Често сме убедени, че партньорът ни в момента, е правилният за нас и че той е точно това, което винаги сме искали. Но човешката психика и устроена така, че съвсем несъзнателно можем да се лъжем за желанията си и да се опитваме да докажем на себе си, че половинката ни е перфектна. Всичко това идва от желанието просто да обичаме някой, да не сме сами или още куп други причини, които да не звучат особено разумно. Разбира се винаги идва момент, в който се осъзнаваме и разбираме колко безсмислено е да губим повече време с неподходящ човек. Тогава идва и болката, и страданието и се изисква единствено силна воля, за да не попаднем отново в същата клопка и следващият път.

Любовта може да ни поднесе и неприятни емоции, но за сметка на това нищо не може да се сравни с приятните такива. Затова не бива да се страхуваме да обичаме – независимо от това колко пъти сме били лъгани, докато не намерим своята истина.

И така, от тук прочетените мнения се вижда едно нещо - любовта всеки я разбира по своему. Аз се изказах по темата преди доста време с едно изречение, което мислех ще е достатъчно, но..........да, пак има едно но, което винаги ще го има навсякъде.....та да продължа по темата, любовта наистина според мен не е това, което си готов да дадеш, а това от което си готов да се откажеш заради любимия човек. И тук е мястото на моето НО...........
Но както се оказва при мен това разбиране за любов не се оказа вярно. Ще попитате сигурно защо.....ами защото..........защото понякога се оказва, че това изобщо не е достатъчно, даже е прекалено малко да даваш всичко от себе си, да правиш хиляди компромиси, но в крайна сметка да се окаже, че това е толкова малко, нищожно даже и идва един момент, в който всичко излиза наяве.
За някои любовта е секс, за друг секса е любов.............да, може и така да се каже. И все пак не е само това, това е едната страна на любовта, но има още много............
За други пък любовта е да виждаш звезди посред бял ден или да им е светло и слънчево през нощта, когато са с любимия човек, и да им се иска този момент да не спира...............да, така е, когато сте зааедно с любимия човек всичко това се случва и сте толкова щастливи, че искате да спрете времето.
За някои любовта е просто изразяване на емоции, толкова положителни емоции, че направо летиш от щастие...........да, това е точно така, когато си влюбен имаш чувството, че летиш и че всичко е възможно, всичко е като в приказка, в която ти имаш свръхсили.
И така докъде стигнах.......................а да, до там, че това всичко в крайна сметка се оказва една голяма заблуда............не се мръщете, нека ви обясня защо е голяма заблуда, поне според мен, не искам да си налагам мнението.
Заблуда е, че всичко е толкова просто, толкова елементарно........не, всичко, което изброих дотук трябва да съберете в едно цяло, също така и още много други неща трябва да влязат в това цяло, за да може поне малко да се докоснем до определението на любовта. Та сега да поясня моето определение за любовта.
Любовта е всичко това, за което мечтаем цял живот, но никога няма да получим. Любовта е несбъднат сън, който искаме да превърнем в реалност, но нямаме възможност да го направим. Любовта е ...........
В крайна сметка се оказва, че любовта е непостижима, затова трябва да се примирим с малка част от любовта, само с онова, което сме в състояние да получим от любовта.
Не знам как ще реагирате на това мое изказване, но искам да ви кажа едно последно нещо.
Възможно е да изпитвате любов, възможно е да чувствате, че сте обичани, но не правете моята грешка, задоволете се с това, което ви е предоставено и в никакъв случай не търсете това, което има голяма вероятност никога да не получите, а в замяна само да ви заболи толкова много, че да искате да се свърши всичко веднъж завинаги!

Любовта.. Тя е нещо, което пожелавам на всеки един от вас да изживее и почувства. Любовта идва като магия. Поглъща те изцяло, кара те да забравиш за всичко останало. Предполагам чували сте за "пеперудките в корема" и т.н. Та.. любовта.. донася ти едно невиждано щастие и радост. С нея заспиваш, с нея се събуждаш. Така, сега обратно на земята. След известно време реалността пак те настига и любота (това, което е била в началото) се превръща в една дупка. Или падаш в нея или я прескачаш. Е хайде за да не ме псувате чак толкова, ще кажа, че да, има случаи, когато любовта успява да пребори реалността. Точно тая любов ви пожелавам драги мои.