Любовна Проза ;)

Човек обича,защото обича!


Не се нуждаем от някаква причина,за да обичаме!

Извървях непознат път по тъмните улици,
за да намеря това към което се стремя.
Намерих топлината и студа,
в погледа на минувачите.
Опознах добрината на сърцето си и злината проникнала в душата ми.
Съзрях мъдростта на миналото и разбрах непознатото на бъдещето си.
Филмовата лента на живота ми тече толкова бързо,
колкото й позволя.
Няма край, докато аз не реша,
че съм изпълнила това за което съм изпратена.
Живях достатъчно дълго, за да мога да кажа това:

Достатъчно много дни минаха, за да разбера,
че съм достатъчно силна, за да преодолея препятствията,
които се изпречват по пътя ми от тук до самия край.
Достатъчно много болка изпитах от себе разочарование,
че да мога да се обичам достатъчно, за да не се намразя.
Достатъчно дълго повтарях вината пред сърцето си,
за да запомня достатъчно добре, колко болка може да причини един човек на друг.
Живях достатъчно, за да бродя из непознатите съзнания, без да слушам сърцето си.
Пропивах достатъчно спомени в чаши безвъзвратно загубени мисли,
по неизживяното минало, за да разбера тяхната цена.
Забравих достатъчно от приятелите си, за да мога днес да ги нарека просто познати.
Промених достатъчно себе си, за да намеря един приятел, който да чете книгата на моята душа
и да разговаря на моят език.
Наблюдавах достатъчно много залези,
за да разбера, че слънцето което ги създава е едно и също за всички,
просто очите на всеки един пречупват образа му през различната призма на своя живот.

Днес обичам себе си, достатъчно много,
че да не полудея от омраза към безвъзвратно загубеното минало.
Умирах достатъчно дълго, за да разбера, че само аз мога да оценя собствената си болка.
Разбирах другите достатъчно, че да намеря верния път,
за да се върна към това което някога исках да бъда.
Пусках достатъчно отрова в сърцето си,
за да не забравям че аз съм дявола в сърцето си,
както и ангела в душата ми.
Бих дала не всичко, но достатъчно,
за да изтрия времето в което наранявах, защото се чувствах безсилна.

Днес съм достатъчно силна, че да погледна назад с усмивка.
Усмивка достатъчно да стопли сърцето ми,
така че да не загина от студ.
Студ, достатъчен да вледени слабите мисли и да изпъкнат само онези,
в които истински вярвам.
Вярвам в себе си, достатъчно че да знам какво мога и мога днес да продължа.
Продължавам достатъчно бавно, за да мога да се науча.
Уча се достатъчно,
колкото да мога да продължа към изпълнението на Личната си легенда.
Тя ме срещна с теб и ме накара малко,
но достатъчно да повярвам в не случайностите на живота.
Благодарна съм, че няма нищо случайно,
защото имах достатъчно нужда от някой,
който просто да се усмихне срещу мен
и да не изисква празните очаквания на другите.

Обичам те достатъчно,
че да не полудея от мъката изградена от липсата по теб.
Целувам те достатъчно,
за да не се наситиш напълно на целувките ускоряващи дъха ти.
Докосвам те с достатъчно любов, за да разбереш намеренията ми,
но да не ги осъществиш напълно докато не пожелаем заедно.
Понякога се мразя достатъчно,
че да не забравя колко безумно много те обичам.
Спирам дъха си достатъчно често,
че да не забравя как ти го върна в тялото ми.
Давам надежда, която ти достатъчно добре преобръщаш в слънчеви лъчи.
Лъчи даващи ми онази достатъчна топлина, че да не замръзна от студ.
И студ достатъчно ми даваш,
за да се радвам на всяка следваща топлинка на твоята любов.
Затваряш очите си достатъчно често,
за да изгреят по-влюбени на следващия път.
Режисираш несъзнателно достатъчно моменти в живота ми,
че понякога не издържам без теб, и тогава се събуждам,
за да те намеря достатъчно близо до лицето си,
че да усещам дъха на сърцето.

Пристъпваш тихо, за да не ме събудиш, но вече е късно.
Достатъчно силно обичам, за да чувам стъпките ти и в съня си.
Събудиха ме не те, а усмивката,
която ми бе достатъчна да се влюбя и да искам да споделя всеки момент.
Не е достатъчна причина че просто те обичам,
но е единствената която имам и мога да защитя!

Опасно Сладка за Теб ! Любов ! ))))))

Любовта ... не дава обяснения, няма предварителни
отговори, няма заключения, тя се случва, веднъж в
живота, но се случва… Не избира нито времето, нито
мястото, нито социално и семейно положение, тя
идва изведнъж, завърта главата ти с вихъра на
щастието, на емоциите, на страданието, взима всичко от теб, изстисква мислите ти до последна капка, до
момента, в който няма нищо друго какво да кажеш,
освен “обичам те“… И да повтаряш “обичам те...
обичам те…” Любовта не ти оставя избор.Тя е
безпрекословна и категорична. Няма уговорки, не
важат правила. Нищо не можеш да направиш. Освен
да обичаш. Да обичаш толкова силно… да останеш без
дъх, със спряло сърце, безжизнен поглед и
единственото, което отмерва времето за теб, да са
крачките… с които идваш и си отиваш… цяла вселена
от крачки, от казани думи, които чуваш дори насън,
от тайни мисли, които криеш дори от самата себе
си… Няма начин да се опише…