Любовна лирика

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат -
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща:
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна,
до океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?

За теб Artanis защото те обичам!

Сърцето ми бързо тупти
и сякаш навън ще се блъсне!
О, силно притискай го ти,
додето най-после се пръсне!

Artanis твое е

В рая ти ме отведи
красивата любов на мен покажи.
Звездите с мен докосни
в прегръдка нежна ме стопли.

Жадувай мен ти сега,
както никой друг така.
Сънувай ме страстно в нощта,
както никога.

В ада мен заведи
с горещи лъжи ме изгори.
И когато ме заболи
не спирай да ме обичаш ти.

Обичам те безумно аз сега
остани с мен до сутринта.
Ако си тръгнеш през нощта
с горчива рана ще ме убиеш ти така.

Искам те силно аз
копнея за твоята страст.
Искам те само за мен
да те имам всеки ден.

И когато се събудя на сутринта
да осъзная, че само ти си ми в кръвта.
Точно теб аз обичам
и до края ще ти се вричам.

KISS Иво

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

Цвети {} !

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

П.П. Рая е в сърцето което познае Любовта Обичам те Цвети ! ))))))))))))))

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

П.П. О да - хубаво ми е с теб ! ))))))))

Живеел нявга,в друго време,
богат и властен господар.
Там бедните му били бреме,
богатите от Бога дар!
Живеел той в разкош,охолство ,
пилеел злато и пари!
Не знаел що е недоволство,
той имал всичко,без мечти!
Веднъж случайно за разтуха,
в тълпата скрил се на шега .
И там сред бедност и разруха,
съзрял най-нежната жена!
Тя била с беднички одежди,
но била с дивна красота!
Тя била лъч,но от надежди,
за господарската душа!
Сърцето му само запяло
и я понесъл на ръце!
Пред бедната девойка спряло,
дворянството на колене!
Разбрал тогава господаря-
богатството не е пари!
Богатство е туй що отваря
с любов, заключени врати!

P.S. :Не зная автора.
Но го посвещавам на тебе Иво
ОБИЧАМ ТЕ!

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.


П.П. Посвещавам го на теб, Цвети, обичам те ! ))))))))))))))))

Отиваш си завинаги...Така ли?
Не ми го казваш...Знаеш, че боли.
Не искаш на сбогуване да плача,
Да има във очите ми сълзи.

Върви,върви! Не се обръщай!
Тя там те чака,ти вече закъсня.
А аз...Аз може би наистина ще плача!
Но не сега...Когато съм сама!


http://www.spomenibg.com/stihove/

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

От Пърси Шели

Ти
Като утринен сън неочаквана,
Като циганско лято безгрижна-
ти протегна ръката си ласкава
и сърцето ми нежно достигна.
Откъде тъй позната и истинска
ненадейно пред мен се изправи,
вплела морски вятър в коситеси
в гърдите си скрила жарава.
Теб сънувах-ту чайка безименна,
ту пък бродница скитаща в мрака.
Всяка вечер-безмълвна,невидима-
твойта сянка със надежда очаквах.
Ти дойде-непокорна и чувствена,
като есенен мак закъсняла
и внезапно в очите ти влюбени
срещнах свойта мечта оживяла.))

Сбъднато
Тялото ми помни
Твойта топлина,
две очи и устни,шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни арменете,трепващи в страстта,
и бедра,които
меко ме притискат,тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
Угасна-да не пречи
на товя,което
случваше се вече.
Болката зад нас е .
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите,мечтите.

Объркан
За мъката говорех.
Помниш ли ?
За болката от самотата.
За изгаснали звезди,
за нощта и тишината.
А ти .........
Обърка всичко....
Отгде се взе
тъй нежна и добричка
в моето небе?
Сърцето ми превзе
о,сладкопойна птичка
нощта за тебе вика,
денят ми те зове.

Сложи ръка на мойте устни,
когато, морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;

Сложи ръка и запази ме!
Да не надвие скръб безмерна,
и в гняв, и в горест, твойто име
с похулни думи да зачерна!

Д.Дебелянов

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...
Познайте какво?
-Надежда!надежда за всички.
"Купете!С отстъпка за вас!
всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

Какво е поезия? -
ме питаш
докато се впиват
в очите ми
твоите сини очи.

Какво е поезия?
И ти ме питаш?
Поезията-
това си ти!


Родриго де Гота

И тази нощ ще прошуми.
Стотици други,
отдавна са го сторили, нали?
Ще ме завари
в незатоплена постеля,
или прегърната от мисълта
за теб.
В часа среднощен
ще звучи наздравица.
За повечето хора ще е празник -
естествен вододел, преекспониран
от всеки, според собствените му години.
Годините... те идват и си тръгват.
В сърцето ми е глуха всяка песен,
в очите ми звъни една тъга.
Ако
от празничните фойерверки,
от пушека,
от всяка чужда радост,
успея да сглобя невидим мост,
ако по него тръгна и дотичам,
ще бъде ли той
Мост към вечността?

http://forum.skycode.com/topic.asp?whichpage=469&topic_id=36135

Нежно осветява луната
двете ми тъжни очи,
иска да ми види душата,
но не успява, уви.

Затворил съм я вътре в мен
и да я пусна не искам,
няма радост в моя ден
и силно зъби стискам.

Отворено бе за любовта
да влезе в него някой ден,
но болка има в душата,
мъката затворих в мен.

Нежно погледна луната
в двете ми тъжни очи,
погледна ми в душата
и пророни лунни сълзи.

„Обичам те”, две думи прости,
които изричаме с копнеж,
те поставят много въпроси
и водят до вечен стремеж.

Да откриеш любовта е призвание,
към което всеки се стреми,
без нея душата е в изгнание
и нямаш никакви мечти.

Само, че не е толкова лесно
бързо сега да я откриеш
и трябва да си кажем честно,
много път трябва да изминеш.

По този път сега съм поел
и много искам да я открия,
с мен само сърцето съм взел
и в него мисля да я скрия.

„Обичам те" устните мълвят,
шепнейки тихо в нощта,
„Обичам те", очите горят,
свети слънце в моята душа.

Ти си слънцето за мен,
което свети ми в душата,
прекрасен става моят ден,
отива си от мен самотата.

Щом те срещна онемявам
и губя думите си аз,
за мъката в мен забравям,
не искам да свършва този час.

О миг прекрасен, спри,
не си отивай просто така,
остави ни нашите мечти,
не ни причинявай тъга.

Колко мъка трябва да позная,
колко болка да премина,
за да мога най-накрая
да кажа вече: ”Стига”.

Празна ми е душата,
празно ми е сърцето,
нищо не изпитва горката,
няма усмивка на лицето.

Буря в мен бушува
и не мога да я спра,
гласът ми никой не чува,
страдам в мойта самота.

Вечно ли така ще бъде,
сам ли ще си остана,
няма ли как да се сбъдне
мечтата ми голяма?

Дали моят зов ще стигне
до някое самотно сърце,
за да може някой ден
да се усмихне моето лице?

Желание да бъдеш сам,
самотен да си всеки ден,
страдание е - аз си знам -
и да се будиш уморен.

Затворил в себе си греха,
замислял ли си се преди,
преборил всъщност любовта,
сам оставаш без мечти.

Голямо е това страдание,
че няма думи да се опише,
остава ти само желание
сърцето нова книга да напише.

Случва се в живота гаден
понякога да сполучиш,
денят ти да не е ужасен
и любов да получиш.

Тогава вече ще знаеш,
че не всичко е ужасно,
когато любовта познаеш,
всичко ще стане прекрасно.

Красотата ти омайна
виждам аз пред мен,
усмивката ти сияйна
стопля моя ден.

За една усмивка твоя
мога да чакам цял ден
и душата моя
бушува вътре в мен.

Седя си тихо сам,
очите си затварям,
какво правя, не знам,
само името ти изговарям.

Красиво е като дъгата,
която след дъжд се вижда,
това ми е мечтата,
всеки да ми завижда.

Да отворя очи с усмивка
в един прекрасен ден,
толкова ми се иска
сърца в едно да съберем!

Посвещава се на Титолина

Оглеждам света около мен,
търся с очи любовта,
в един прекрасен ден
да изгрее в моята душа.

На слънцето в милувката,
в полета на малка птица,
на девойка в целувката
търся любовната искрица.

Да запали в мен пожар
и лошото да опустоши,
да остави в очите жар,
да сбъдне всички мечти.

Тогава ще мога да кажа,
че има любов и ако не вярва
с радост ще я покажа
преди да изпадна в забрава.

Гледам те сега в очите
и виждам някаква празнота,
чудя се какво ти липсва,
загубила си явно любовта.

Ако искаш пак да я върнеш,
аз мога да ти помогна,
любовта пак да прегърнеш,
самотата да превъзмогнеш.

Усмивката да върнеш на лицето,
радост да изпълва душата,
слънце да грее в сърцето,
да забравиш за самотата.

Тогава вече ще знам,
че да помогна съм успял,
на любовта ще се отдам,
в сърцето ще съм я прибрал.