Измина половин година... [текст за песен]

Времето минава, а споменът за теб в мен остава.
Сякаш беше вчера деня на тежката раздяла.
Този ден аз никога не ще забравя.
Още чувам, как молиш ме да те оставя.
Да те оставя, да се спра и да те забравя.
Вината не е в теб, вината е в мен.
Прекалено добро момче си за да бъдеш с мен.
Не ме търси, недей ме споменава.
Любовта ни бе дотук, в миналото тя остава.
Продължи напред, и недей ме чака.
Тези думи ме преследват непрестанно в мрака.
И разкъсвам се веднага, щом си те представя.
В собствените си сълзите започвам да се давя.
Не мога да повярвам, че няма да си с мен.
Че други ще обикнеш, ала не и мен.
Въпреки това, продължавам аз да те желая,
с прегръдка и целувка пак да те омая.
Да вкуся пак топлите ти устни.
Силно да те прегърна и да си те върна.


(2х)
Защо забрави ти, нашите мечти?
Лъжички, ангелчета пращаше ми ти.
С красотата своя дълбоко ме плени.
С ангелската си усмивка,
с блещукащите ти..
като звезди очи.


Аз помня каза ми, че съм за тебе дрога.
Всичко това просто лъжа ли бе за Бога..
Казваше ми колко много те привличам,
и че разбираш колко адски много те обичам.
Не спирах сляпо аз след теб да тичам.
Дори когато знаех, че може би от теб не съм обичан.
Ти сложи край, аз продължавах да се боря.
Воден от чувството в сърцето, даващо ми упора.
Може би грешах и сам копах си гроба.
Всеки ден ти казвах: Съжалявам, но без теб не мога.
Душата и сърцето ми на теб принадлежаха.
Да си те върна мъчех се, докато останалите ми се смяха.
Не ме интересуваше какъв ще съм на другите в очите.
Ти бе момичето, отнело ми мечтите.
Когато те целувах, сякаш бях в рая.
Сега те няма и настъпилия ад в мен ме изгаря.
Да съм с друга никоя аз не желая.
Искам си обратно моята "Лъжичка",
която всяка вечер казваше, че ме обичка.


(2х)
Защо забрави ти, нашите мечти?
Лъжички, ангелчета пращаше ми ти.
С красотата своя дълбоко ме плени.
С ангелската си усмивка,
с блещукащите ти..
като звезди очи.


Кого да заблуждавам..
Мина половин година..
Все още те обичам и на страшна болка се обричам.
С теб и част от мен си замина.
Душата моя мъртва е на половина.
Загубих чувството живота да обичам.
Все още в мен си, дори да спрях по теб да тичам.
Все още ръце протягам в мрака,
надявайки се силно "Лъжичката" ми да е там и да ме чака.
Бяхме заедно и беше сладко, две души обикнаха се..
и то за време, толкоз кратко.
Всичко тогава на приказка ми заприлича.
Не можех да повярвам, как тя по мен не спря да се увлича.
И когато зърнах я за първи път, започнах да треперя.
Не можех да повярвам, че стоя в ресторанта с нея.
Тя бе там, до мен седеше с неземната си красота.
С усмивката на ангел, бяла ризка и свободно спусната коса.
"Лъжичке" моя, аз теб никога не ще забравя.
С болката и мъката ще намеря начин да се справя.
В моите мисли вечно ще си ти.
Пак ще ме гледаш с красивите си влюбени очи.


(2х)
Защо забрави ти, нашите мечти?
Лъжички, ангелчета пращаше ми ти.
С красотата своя дълбоко ме плени.
С ангелската си усмивка,
с блещукащите ти..
като звезди очи.
------------------------------------------------------------
Това го сътворих на 5-ти септември, по случай половин година от най-прекрасните и вълшебни дни в живота ми. Всяка година, на всеки 5-ти март, аз ще публикувам мои "творения", с които ще отбелязвам годишнина от потъпкването на една душа. Една душа, която просто искаше да е щастлива. Една душа, която подло бе мамена... и залъгвана, че всичко е наред. Защо избрах месец март, а не април? Ами просто... показаха ми текстове от самия месец март.. седмица след 5-ти март.. в които са писани едни неща, че не съм желан и няма да ме търсят... а в същото време, няколко часа след това, по телефона ми се описват в любов и сякакви подобни подли, смотани лъжи. Това, че аз станах брутален.. не е моя вина и няма никога да бъде. Не аз описвах се в любов, а в същото време говорех на други, че не мога да съм с този човек и ще спра да го търся. Бил съм мотан и залъгван, още в самото начало. И на края, понеже на човечето не му стигна тая гавра... реши да ме привика в родния си град, за да ми изяде живота още повече... През цялото време аз бях държан в невидение. И смееше да ми казва, че доверието било най-важното във връзката... Значи.. за мен този човек е пълна нула. Няма да му пожелая нищичко добро. Напротив.. нека цялото нещастие и болка стигнат я и бял ден никога вече да не види. Не заслужава щастие, не заслужава късмет. Да продължават болките и падежите, които е изживявала в детството си това е "нещото" от от мен!

P.S. See ya in HELL!